вторник, 22 ноември 2011 г.

ДАУНШИФТИНГ- И ИМА ЛИ ТОЙ ПОЧВА В КАРИЕРНОТО КОНСУЛТИРАНЕ?


Автор: Петранка МИЛЕВА
Консултант Трудово право

 Дауншифтинг – Що е то?
 Мода?
 Поза?
 Необходимост?
 Изход?
 Решение?

ДАУНШИФТИНГ (англ. Downshifting) понятие придобило международна   гражданственост, като терминология, в буквален превод означава:
  • Превключване на автомобила на по-ниска скорост;
  • Забавяне, намаляване на скоростта;
  • Намаляване темпото на даден процес;

В кариерно-консултантски аспект този термин се вписва в житейската философия, като:
  • Търсене на нов смисъл в живота;
  • Отказ от чуждите цели;
  • Живот, за себе си;
(simple living (англ. прост живот)

На пръв поглед ще си кажем, че с  отказа си от общоприетите блага на 21 век:
  • Постоянното увеличаване на авоари и капитали;
  • Материалното благополучие;
  • Склонността на привързване към вещи, лукс, забавления;
няма вищо общо с целите за усъвършенстване и развитие на личността с цел успешен кариерен растеж?!

Тъкмо обратното – в случая можем да говорим за тенденция, инициираща промяна на приоритетите, за обрат в кариерния растеж!
Ето общото с намаляване на скоростта, забавяне на процеса.
Забавяне на процеса, да, но в замяна -  ориентирането към живот за себе си и, или за семейството си!

В България в исторически план се породиха тъкмо обратните тенденции, свързани  с процесите на урбанизация по времето на „развития социализъм”, т.е. потока на селското население към по-големите градове. Промяната на обществено-политическия строй, в България през 90-те години на миналия век, с възстановяването на земеделските земи, скритите и явни процеси на заграбването или изкупуването на безценица, на тази вече загубила смисъла си собственост…, нанесе втория унищожителен удар по българското село.

Плахите опити на дребните земеделци да създадат кооперации и да се завърнат именно към по-опростения начин на живот за себе си, за семейството си, доведоха до корупция и злоупотребяване от страна на предприемчивите председатели на тези нови кооперативи. Така дауншифтинга не намери почва у нас, разглеждан в този именно смисъл, тъкмо обратното - доведе до стопяването на така наречената средна класа…

Логически погледнато, връщането на личността към по-опростения начин на живот за статуквото на България би означавало точно обратния процес на урбанизацията. Връщането и възродяването на българското село.

Какви класи имаме днес?
  • Безбожно богати; и…
  • Безкрайно бедни;
Нали?

Докато безбожно богатите строят цели заградени селища, където пиле не може да прехвръкне, замъци, хотели, нови строителни фирми и други подобни, предимно обслужващи строителството и хотелиерството предприятия, в известен смисъл те също се завръщат към природосъобразен живот, но…в пълния му лукс.
Дауншифтинг! Защо не?!

Интересен български вариант?!
Защото, всъщност новобогаташите също не се подчиняват на никого и не спазват правила. Най-главното отдават се на себе си, а някои и на семействата си…

Крайно бедните пък, са загубили и земите си, и мотивацията си да се завърнат, или да отидат там, където, могат да се занимават с дребно земеделие и да се отдадат на семейството, ако междувременно не са го загубили…
Можем ли да говорим за благоприятна почва за дауншифтинг у нас?
Да се мотивират именно тези слоеве от населението лишени напълно, или отчасти от средства за препитание в големите индустриални и не толкова центрове.

Кариерните консултанти могат и трябва да направят нужното за популяризирането и консултирането на нуждаещите се, чрез осъзнаване същността на дауншифтинга да се мотивират именно тези слоеве от населението към ефективнен кариерен растеж.
Какво би означавало това?
Много просто и логично в класическия смисъл на кариерното консултиране да бъдат така напътствани, че сами да вземат своето решение!

Изпаднали в крайности, хората са склонни:
  • Да се алкохолизират;
  • Да достигнат до просешка тояга;
  • Да разчитат на  социални помощи и грижи;
  • Да не полагат усилия да променят начина си на живот;
  • Да паразитизират за сметка на обществото или други потенциални нетрудови възможности;
Колко малко им трябва:
  • Да обърнат предавката;
  • Да се ориентират към нов, природосъобразен начин на живот;
  • Да променят  личната си житейска философия;
  • Да израстнат кариерно в новите си житейски приоритети;

В исторически и духовен план ярък пример за дауншифтинг имаме в лицето на принц Сиддхартха Гаутама от рода Шакья, известен като Буда, който е напуснал, дома, семейството си и се е отказал от цялото си имущество, за да стане монах. Отказвайки се от наследство, той е посветил живота си за изучаване на това как да преодолее страданието.

Друг подобен пример ни дава римския император Диоклетиан, който се отказва от властта, оттегля се от цивилизования начин на живот, който високия му държавен сан му е предоставял, за да се занимава с отглеждането на зеле.

Какво излиза?
Личности с висок обществено-политически сан са избрали дауншифтинга като кариерен растеж.
Духовен в първия случай, аскетизъм, пълно отричане от светския и плътски живот, визирайки Буда.

Личният избор на друг, по-забавен темп на оборотите на личностна реализация на римския император Диоклетиан, който, е направил именно същото, което е напълно възможно да направи средно-статистическия бедняк в България – да се занимава с личния си и семеен просперитет по друг начин. Да бъде независим от институции, работодатели, даже твърде малко зависим от здравни заведения, поради факта, че природосъобразния начин на живот означава и по-добро здраве.

Та нали класическото понятие  на термина дауншифтинг – това винаги е избор между доходите и стреса от една страна и душевния комфорт за по-малко възнаграждение, за сметка на по-голямо спокойствие -  от друга?! Логично е, че хората, които напускат бизнеса си, или работата си като наемни работници или служители, предизвикващи стрес за тях имат такива цели – като разполагане с по-голям ресурс от време и отдаване на повече усилия за увеличаване и укрепване на личния си статут, и /или на семейството си, да направят именно такъв избор!

Идеологически и терминологически дауншифтинга е проникнал от запада като явление, свързано донякъде с културата на хипитата и етническата философия.
Дауншифтингът, всъщност се проявява като своеобразен протест против несъвършените и неудволетворяващи личността идеали на съвременното общество, характеризиращи се с интензивно потребление.

От философска гледна точка според Маркс – трета степен на отчуждение на човека от неговата човешка същност, свързана с неудовлетворението му от недъзите на индустриалното и силно материално общество.
От друга гледна точка противниците на дауншифтинга, считат, че той няма нищо общо с постигане на хармония в живота и душевен комфорт. Естествените стремежи на хората са да направят кариера, да постигнат успехи, да бъдат финансово независими, а не отричането ценностите на глобализираното общество са причина за смяната на житейските цели и приоритети, както това представя дауншифтинга.
 

Приема се, че термина  «дауншифтинг» за първи път е бил използван от американска журналистка в статия „Живот на понижена предавка: дауншифтинг и новия възглед за успеха в 90-те”, публикувана във в-к «Вашингтон Пост» /31.12.1991 год. Добива популярност като  распространено явление в Англия, Австра
ия и САЩ.

Във всяка различна страна дауншифтинга притежава специфични аспекти.

  • Във Великобритания дауншифтинга има екологически подтекст (употребата или преработката на органическите продукти, отпадъци, вторична преработка, икономия на енергия;
  • В Австралия се фокусира аспекта, свързан със смяната на жилището и мястото за живеене;
·         В Русия дауншифтинга се възприема като преселение в развиващи се страни  
          като Индия и Тайланд, като при това източниците на средства за съществува-
          не се осигуряват предимно чрез отдаване под наем на жилището в Русия.

Ще добавим ли България в този списък, бъдещето ще покаже.

Условията, които посочих, са налице. Изоставените къщи и цели безлюдни села се саморазрушават…Медиите разпространиха куриозен случай в България с една бабичка която живее сама в цяло запустяло село??!
В същото време цели племена от клошари и не само… съществуват от контейнерната  вторична преработка. Добри и милостиви хора оставят внимателно върху контейнера здрави  и чисти  дрехи, закачат торбичка с храна, а не отпадъци, като хляб, баници, даже буркани зимнина.

След като истинския смисъл на дауншифтинга е в това да оставиш лукса, кариерата и парите и да се върнеш към природосъобразен начин на живот, защо тогава, и какво пречи този контингент от населението да обърне целите по посока на запустяващото българско село?

Между впрочем голяма част от българското население направи отдавна тези първи стъпки. При това не само пенсионери, а също и млади хора, които предпочитат децата им да израстнат сред природата, в здравословна среда, без вредните излъчвания на химически вещества и лъченията, произтичащи от широко навлязлата в съвременния бит електроника.

Да се надяваме, че все повече хора ще се завръщат за кой ли път към мястото, където ще намерят своя истински философски смисъл в живота. Живот сред максимално опростена от излишни вещи обстановка, излишни средства и стрес.
По своята същност дауншифтинга се счита за социално движение.
Разликата между социалната нетърпимост  и природната целесъобразност е огромна, преодолима и възможна.

Изисква се само една крачка…
Пътят обратно към БЪЛГАРСКОТО СЕЛО!
Така ли е?

Ако не, защо?
Аз разполагам с много съвременни, реални ЖИТЕЙСКИ СЪДБОВНИ СЛУЧАИ, в контекста на разсъжденията за приложимостта на дауншифтинга като кариерна възможност, точно в тази област. Ще посоча само три от тях:

ПЪРВИЯТ СЛУЧАЙ  

Един човек, средно статистичен български гражданин остана без препитание.
Стигна до просешка тояга в буквален смисъл. Останал без дом, след развода със съпругата си. Опърпан, гладен, будеше съжаление и дори погнуса…
С недостатъчен трудов стаж за пълна пенсия.
Със склонност към употребата на алкохол.

Лично аз безвъзмездно му помогнах да се пенсионира със социалната пенсия на 65 годишна възраст. Други негови близки роднини му предоставиха дом в едно село, без да заплаща наем, дрехи за облекло и спане.  Кариерното консултиране беше направено, ефективно, ненатрапливо и обективно. Обнадежден за едно ново, достойно съществуване, човекът сам взе това решение – да заживее на село. Закупи си дърва и се приготви да живее природо-съобразно.
Да, да, ама НЕ!

Само след около 3 месеца срещнах същия човек, в първоначалния полупросешки вид. Временно го беше прибрала някаква изстрадала женица. Върнал се в Бургас. Явно очакванията му някой да го издържа, няма да бъдат оправдани. Жената му заявила, че ще напусне наемното мазе, в което живеели, а с това ще прекрати и съжителството си с него… Човекът е добряк, но…Вероятната причина е алкохола…
Не ме интересува, това са си лични и интимни неща.

Какъв е извода?

Това е по-важно!
Човекът е загубил всякакви трудови навици!
Социалната деформация на средно-статистическия българин, го прави непригоден да се справи с предизвикателствата! Вместо това той търси някакъв заобиколен, лесен начин за своето съществуване, или по-скоро паразитиране.

ВТОРИЯТ СЛУЧАЙ

Мои бивши колеги, интелигентни хора, семейство от близко село, превърнаха възстановената си земеделската си земя в малка плантация. Освен ниските си пенсии, с труд си заработват от производството на екологично чисти зеленчуци и плодове.
Аз съм свидетел, че те не са решили спонтанно завръщането си на село. Няколко години преди да се пенсионират, крадяха от личното си време, пътуваха всеки ден и
създаваха своя малък земеделски рай.

Казвам го с чиста съвест, защото лично аз не съм купила от вносните безвкусни плодове и зеленчуци вече няколко години. Имам почти ежедневен личен контакт с жената. Зная как ги одумваха, че били алчни, още по време на комунистическия режим, когато обработваха само дворното си място…

Фактът е, че независимо, че си навършил определената ти от закона за социално осигуряване възраст и си придобил право на пенсия, независимо, че си приключил, прекратил трудовия си договор на това основание, никога не е късно да продължиш кариерното си развитие. Да смениш предавката! Да обърнеш приоритетите.
Случаят е истински. Жената е учителка, а мъжа й металург.

ИЗВОДЪТ Е

Трябва да умееш да планираш кариерата си, независимо от пола, възраста и образованието си!

Тогава защо един не успява, а друг преуспява?
Дауншифтинг по български?!
В първия случай имаме принуда от обстоятелствата. От нямай къде…, от нямай как…
Резултатът е печален…
Във втория случай, водещото е любовта. Любовта към земята, към природата, към труда, като такъв, към семейното благополучие! Обръщане към себе си – отдаване на повече време и грижи на семейството си.

ТРЕТИЯТ СЛУЧАЙ

Типичен пример за руския вариант дауншифтинг. Човекът – мъж над средната възраст от руски произход заминава за Тайланд. Работи там няколко години. Замогва се материално. Закупува си имот в България, открива Агенция за недвижими имоти и въпреки това, не се чувства удовлетворен…
Той с мъка споделя, че там животът не е никак тежък за местното население. Чужденците, обаче са подценявани и унижавани във всяко едно отношение.

Както между впрочем навсякъде по света. Колкото и висока да е ценностната система на един народ, етнос, страна, приоритетите при осигуряването на работа, се предоставят на местното население, а за останалите, каквото остане, или както стане. Защо, обаче, човекът не се е чувствал добре в Тайланд, където е бил наемен работник, не се чувства удовлетворен и тук в България, където има собствен бизнес?
Пак се сблъскваме с любовта, нали?

Той счита, че и тук приоритетите се предоставят на българските граждани, които нямат чак толкова голямо основание да се оплакват от съдбата си. Като страничен наблюдател руснака счита, че българите не са инициативни и са мързеливи. Прав е. Няма спор. Но в случая, неговата неудовлетвореност е айсберга, който с  непредвидима сила, може да го извади извън-релси.

Изправен на нокти в съвременното пост-модерно общество, изложен на неимоверен страс в чужди страни и чужди народи, въпреки известната идентичност на руския и българския характер, този човек, независимо от добрия си източник на препитание е време да обърне предавката, за да се запази и съхрани личностната си цялост, в съответствие с душевните си потребности, които въпреки привидния напредък, не е удовлетворил.

ИЗВОДЪТ Е:

Събери сили и спри да бързаш. Забави темпото… За това между впрочем не се изисква кой знае какво усилие!  Спести си усилията, които бавно, но сигурно изсмукват виталитета ти и те правят неспособен да се радваш на земните блага. На пръв поглед звучи куриозно, нали? Имаш пари, придобил си собственост, а не си щастлив? Защо ли си мисля, че този човек би било правилно да бъде насочен към селския туризъм, например. Там той би позабавил темпото, би излязъл от урбанизирания район и би отделял повече време за хармонизиране с природата.

Колко хубаво го е казал нашия голям поет ДАМЯН ДАМЯНОВ:

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най тъжен и злочест
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез!



Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите,
създай си стълба и по нея се качи!



Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени
от всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни!



Трънлив и зъл е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души!
Загубил всичко, не загубвай себе си!
Единствено така ще го решиш!



Много хора са намерили себе си, пътя на своя вечен несломим Дух, когато са намалили оборотите, обърнали са предавките, сменили са житейските си приоритети.
Велики личности, Кралски особи, обикновени хорица, опълчили се срещу все по уродливата действителност са намерили своето правилно място в лабиринтите на живота.

НАРИЧА СЕ ДАУНШИФТИНГ – нов смисъл в живота, Живот за себе си! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар