 |
Щатно разписание на длъжностите е съществувало още по времето на Римската империя. Съществува ли то в Съвременната Българска държава? Каква е практиката в тази област на съвременния бизнес в България? Възниква и друг интересен въпрос - доколко Римското право е в основата на съвременното право? Отговора на този въпрос не е предмет на тази тематика. Целта ни е да хвърлим един макар и бегъл професионален поглед, за да подчертаем смисъла и значението на този важен инструмент за управление на персонала – ЩАТНОТО РАЗПИСАНИЕ на длъжностите и работните места.
Оказва се, че преди много векове Римляните, съвсем не са подценявали смисъла и значението на да ги наречем каноните, с които са управлявали успешно, включително и военните си дела и са завладявали много земи по света.
Административните длъжности в Римската империя, са били строго профилирани във всяко едно стратегическо направление, в това число и във военото. Те са имали дори военен управител, българин, отговарящ за българските провинции.
Няма нужда да изброяваме дългия списък на длъжностите в тази Огромна, непрекъснато воюваща империя. Достатъчно е да посочим, че в Щатното разписание на Римската империя са съществували длъжности като: писар, секретар, разпоредител на дворцовия церемониал, вселенски учител – отговарящ за науката и образованието, квестор – нотариат – бастион на римската юрисдикция и забележете - административен контрол за дейността на държавния апарат!
Длъжности, които в съвременения им вариант почти или изцяло липсват от щатните разписания в Българския бизнес. За държавното ниво – не е необходимо да обсъждаме тук. У нас се избягва, дори наименованието държавен апарат, считано за про-комунистическо, едва ли не, архаическа форма на наименование и функционалност. Интересно племе сме ние българите… Уж наричаме римляните варвари, а варварски унищожаваме полезния опит, без да сме готови за по-висша форма на управление.
Държавните служители се превърнаха в корупциоен сектор и само ги „мъмрят” висшестощите и „осъждат” потерпевшите… Как да бъдат други, като от горе, до долу всеки търси „вратички” да заобиколи закона, но не и да го спазва. Да махнем с ръка, както го прави почти всеки „натурален” българин – Ние ли ще оправяме държавата?! Ще продължаваме по инерция да си сменяме управниците, но не и управията. Но да оставим държавната кола на държавниците!
В 21 век в България, отдавна щатното разписание се е превърнало в един обикновен списък на реално съществуващите в момента заети работни места и длъжности.
Едно махване с ръка и…собствениците на бизнес задраскват някого, понякога просто, за да си намалят разходите! Можем ли да говорим тогава, че Щатното разписание на такива бизнесмени е Ефективен инструмент за управление на персонала? Едва ли?! Просто, защото щатно разписание, „уж” има, а всъщност няма!
Да не говорим за процедури, процедурен ред, и стотици трудово-правни спорове по тези причини като негативен резултат. Нещо необяснимо се случва с кадровата политика в самата държава…, та за фирмите какво остава…
Аналогията е достатъчно красноречива. Като тръгнем от съжденията, че човекът е микрокосмос и стигнем до логиката, че бизнеса е микро-частица от държавната структура.
Продължавайки в хода на разсъжденията - Аналогични длъжности – ключови за ефективността на вътрешно-фирмената комуникация би трябвало в 21 век да са водещи в съвременното щатно разписание на Длъжностите и работните места, като например координатор на вътрешно-фирмената система за управление на персонала, вътрешно-фирмен контрол и пр. Даже и да е имало нещо подобно, визирайки оперативното управление на стандартите по ИСО, тези длъжности бавно но сигурно изчезват.
Защо?
Бизнесмените махват с ръка – тяхната вълшебна пръчица, казвайки – ресорния директор, там да следи за пресертифицирането..., останалото е вятър-работа...
Поради две причини:
- Защо ли – някой, на когото те плащат да им казва какво трябва да правят?!!
- Защото не желаят да се коментират не дотам чистоплътните им волни изпълнения в тази област...
- Първата причина демонстрира административно-команден стил на управление.
Втората визира заобикаляне на Закона!!!
Подценявайки фирмената култура, като съвукупност от всички норми на поведение, отразени в локалните - фирмени документи, свързани с управлението на персонала, несъответстващи в достатъчна степен с националните – законодателни нормативни и поднормативни актове, собствениците на бизнес, се превръщат в камикадзета не само персонално срещу себе си, с епицентър на взрива - финансовото състояние на бизнеса!
Странно е, че в 21 век под фирмена култура все още се разбира йерархична сляпа подчиненост, криво възприемана като лоялност, примесена с чино-почитание, венцеславие и зле прикривано блюдолизство…
Фирмената култура включва човешките взаимоотношения в колектива, в работната среда, стилът на управление, човешките ресурси и свързните с тях особености, в това число и оргнизационната етика.
Човешките ресурси не се управляват с команди! Уж, именно, поради тази причина рухна компроментираната комунистическа система. Но…, да не изместваме темата на тази статия. Всъщност, подценявайки фирмената култура, автентичността и актуалността на съответните регламентирани фирмени документи за управление на персоала, работодателите пренебрегват все по-задълбочаващата се правна култура на този същия персонал.
В добронамерените си опити да се равняваме по американците, струва си да се доверим на изследванията и опита на Американският Център за анализ на мениджмънта, който поставя в центъра на корпоративната култура не само създаването на Система за фирмена култура, но и акцентира върху етичните принципи, социализацията на персонала, приемствеността между поколенията и по такъв начин – съпричасността на хората с мисията и целите на стопанската единица! Няма по-добър начин да мотивираш хората – от този да им създадеш благоприятна атмосфера!
Фирманета култура е:
· СЪВУКУПНОСТ от ЦЕННОСТИ, норми, модели на субординация, комуникация, професионално поведение, водещи до стабилитет, иновативност и прогрес!
· ЕФИКАСНА фирмена стратегия за решаване на проблемите, възникващи в процеса на работа.
· ЕФЕКТИВЕН инструмент от ценности и практика, гъвкаво и ефективно синхронизираща локалните фирмени с държавните (законодателни) документи, свързани с управлението на персонала.
Само и единствено тогава, един уважаващ себе си бизнес може да бъде конкурентноспособен, проспериращ и със сигурност би оцелял в кризисни ситуации, с вътрешен, конюнктурен, национален и международен характер.
Управляван и стимулиран по този начин, персонала може да бъде адекватен с фирмените интереси по време на рецесия, растящи загуби, фалит. Доверието култивирано от една ефективна Система за фирмена култура води от съчувствие, до съпричастие, в крайна сметка до – така желания общо казано напредък за фирмения имидж, просперитет и финансова стабилност.
ФИРМЕНА КУЛТУРА, се създава от поливариантно мислещи мениджъри, и включва непрекъснато усъвършенстване и развиване на професионалните качества и мениджърските умения.
Щатното разписание, съобразено с потребностите на стопанската организация, включващо високоефективен персонал за поддържане, функциониране и обслужване на софтуерните продукти за оперативно управление на персонала, а и отговорен, професионално-компетентен персонал, възпитаващ и култивиращ ФИРМЕНА КУЛТУРА У ПЕРСОНАЛА!
Как и кога Щатното разписание се превръща в предмет на трудови спорове?
Съдебната практика изобилства с изгубени от работодатели трудово-правни дела, поради неспазени процедури, най-вече по време на съкращения на персонал. Без да се впускаме в подробности за досадни технически грешки при оформяне на документацията, водещи до отмяна на уволнението, без да се разглежда спора по същество, ще посочим един на пръв поглед банален пример.
Докато в първите хипотетически случаи последствията са поправими в последващ стадий с административно отстраняване на допуснатите технически пропуски в този пример не става въпрос за техническа грешка! Тук не става въпрос за основанието, поради което се прекратява трудовото правоотношение, а конкретно за процедурния ред.
Да вземем едно от типичните за съвременната практика основания чл. 328, ал. (1) т. 2.(гл. 16, раздел І от КТ)
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ С ПРЕДИЗВЕСТИЕ – при
· ЗАКРИВАНЕ НА ЧАСТ ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО ИЛИ
· СЪКРАЩЕНИЯ В ЩАТА.
Работодателят на пръв поглед е спазил всички изисквания на закона.
· Извършен е подбор и е спазена разпоредбата на чл. 329, ал. (1) КТ. Взети са под внимание професионалните компетентности.
· Взето е под внимание здравословното състояние на лицето и евентуалната закрила по чл. 333 от КТ.
· Спазен е срокът на отправеното предизвестие, съгл. чл. 326 от КТ.
· Правилно е оформена и издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 325 ал. (1) писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
· Оформена съгл. разпоредбата на чл. 349, ал. (1) и върната в съответствие с изискванията на чл. 350 ал. (1) от КТ трудова книжка
· Подадено е уведомление за прекратяването на трудовото правоотношение в съответната Териториалната дирекция на НАП, съгл. разпоредбата на чл. 62, ал. (3) от КТ.
Работникът (служителя) възползвайки се от правата си по чл. 334 ал. (1) от КТ оспорва законността на уволнението, като подава съдебен иск за незаконосъобразно съкращение.
Ответникът – работодателя се явява в съдебната зала с перфектно оформен пакет от всички издадени документи и с чувство за сигурност, че ще спечели трудово-правния спор.
В хода на разглеждане на трудовия спор на работодателя е поискано копие от действащото Щатно разписание към момента на разглеждането на спора.
Елементарно, нали?
Нищо неподозиращият работодател предоставя искания документ. Оказва се, че длъжността, предмет на трудовия спор се мъдри в същото това щатно разписание – СЪЩЕСТВУВА си в него!
Какво означава това? Нищо повече от несъществуваща причина, водеща до персоналното приключване на трудовите правоотношеня с ищеца.
Съдът постановява решение, с което отменя незаконното уволнение на работника (служителя) с всички произтичащи от това обезщетения за нанесени морални и материални щети, както и разноските по делото за сметка на работодателя.
Как се е случило ли?
Ето как: работодателят, респ. ресорния служител, оторизиран с тези задължения не е изпълнил простата, банална на пръв поглед процедура. Издаването на заповед за промяна на щатното разписание. Именно липсата на такава заповед е довела до неизвършването на последващата корекция на действащото към момента на прекратяване на трудовите правоотношения щатно разписание.
Друг важен момент е, че предприемането на каквито и да било действия, визиращи съкращаването на служителя, преди датата на издаване на такава заповед, изискваща отразяване на промяната в Щатното разписание също представлява закононарушение.
Загуби – не само финансови. Това е крайния резултат от волеизявлението на подобен работодател - бързо изказана команда, некомпетентност на отговорни длъжностни лица от една страна. От друга - подценяване ролята и значението на ЩАТНОТО РАЗПИСАНИЕ като инструмент за ефективно управление на персонала и едно от средствата за предотвратяване възникването на трудови спорове.
