В Живота на човека има две важни неща.
1. Да се възхищава от своите постижения.
2. Да се възхищава от постиженията на другите.
За първото, са му необходими приблизително 35-40 години, за да се прояви резултата от обучението, което е направил, реализиране на наученото и първите резултати от своята работа върху създадената индивидуална идентичност с която ще го свързват околните и ще остави своя отпечатък в живота.
Тук не говорим дали човека „има” слух или няма висше образование. Това наистина не е важно. От това единствено се ръководят тесногръдите „оценители” при подбора на кадрите, което за жалост в България е утвърдена система.Да се опитаме да си отговорим на въпроса – Какъв е процента на работещите инвалиди във фирмите в България?
За второто, ... !?
Тук нещата стартират със своя минус още от предучилищната възраст.
Винаги на децата е посочван някакъв „пример” не отговарящ за средата на развитието на детето /тук имам пред вид близко обкръжение, образователна среда, стабилност на социална система и т.н. /, дори вземете кампанията по провеждане на мероприятието „Малкото – голямо четене”, децата посочват за любим герой всеки друг но не български герой, а от българските детски герои и помен няма ...дали има причина и къде се крие Тя?
Считам,че не е далеч времето, когато приоритет във възпитанието на нашите деца ще бъде даден от учителите на откриване и лансиране на положителните аспекти в душите на малките палавници и едва, когато укрепне увереността в малкото човече , тогава да се търсят и посочват примери и от среда която му е чужда , а не натрапливото посочване – „Виж, този е голямо име, и какъв бизнес е създал, за него говорят в цяла Америка” и т.н.
Ето още един фрапиращ климат ... в момента „Уницеф” - България събира средства за изграждане на училища за обучение на родители ...
Това необходимо ли е ?
И ако е необходимо, то Вие как се виждате като обучаващ в такова училище? Програмата ще е съгласувана ли с проблемите на българското законодателство , с които младите майки в България непрекъснато се сблъскват или трябва да се възхищаваме от постигнато на хората от вън, а до отчаяние да търсим изход за оцеляване тук.
Родител – това не е само да бъде създадено поколение, това е отговорност в която освен че се справяш със собствените си проблеми, натрупваш опит, с който „обучаваш” всеки един от своето обкръжение – деца, роднини, служебни отношения и т.н. Отново стигнахме до важното, за което трябва да имаме знание – Личностния мениджмънд.
Е да, в България, житейската практиката се пише по други правила, и всякаква теория внесена от вън е неработеща, защото не са отчетени най-важните фактори, които генерира средата в която живеем.
Включително, и това как да бъдем добри родители съвместявайки го с всичките динамични промени в трудовата ни реализация можете да научите в обявената стратегическа консултация
Няма коментари:
Публикуване на коментар