Творчеството не избира житейска сцена - то просто го има или го няма.
Това е единственото нещо в което Вселената не ни е дала възможност да се двоумим.
Не зная дали на някой е направило впечатление, но винаги съм имала усещането, че творчеството това е съюз между Душата и Духа. Разликата между тях двете е колосална.Такъв съюз може да бъде показан само от хора, които имат вътрешната потребност да дадът на останалите резултатът от своето вътрешно усещане - под формата на добре свършена работа, произведение, конструирано изделие и т.н.
Любов и творчество!?
Що е то?
Ще Ви разкажа един действителен случай.
А останалото оставям на Вас ...:-)
А останалото оставям на Вас ...:-)
По време на пътешествие с яхта през лятото на 1905 година великия френски композитор Морис Равел посетил голям металургичен завод на брега на Рейн.Видяното там завинаги останало в паметта на композитора.
В едно от своите писма той разказва:
„Това, което видях вчера , се вряза в паметта ми и остана завинаги...Как да Ви предам впечатлението от това царство на метала, тези изригващи огнени храмове, от тази чудесна свистяща симфония, шума на ремъчните предавки, грохота на чуковете, които ви заобикалят от всички страни...Каква музика има във всичко това! Непременно ще го използвам!...”
Своя замисъл композитора реализира след 25 години, когато написва музика за неголемия балет „Болеро” станал един от най- значителните произведения на Равел.
В музиката осезаемо са пресъздадени индустриалните ритми. Повече от 400 барабанни удара за 17 минути. Наистина симфония на метала.
Съюзът на Духа и Душата преминал през Любовта ни поднесе в лицето на Равел творчество на което се възхищаваме и дo днес.
Творчество – непреходно във времето.
Любов и Творчество!
Няма коментари:
Публикуване на коментар