Душа

 ДУША

Измъчен...Отчаян..аз се лутах  в нощтта ...

Над мен мръсна и кървава страшна луна ...

Сърцето пустиня...погребала любовта.,

Просеше  милостиня - поне лъч топлина ...

Бях смазан, разнищен, разкъсан в момента ...

Животът си виждах като на филмова лента ...

Препънах се в нещо и стъпках го с яд!!!

Яростно злобно, ядосан на целия свят!!!

Обърнах се...взрян как  се валя в прахта ...

нещо лепкаво блудно, живо...ах, не греша ...

В този миг осъзнах...че  се гърчи в калта ...

Жалката, стъпкана...мръсна,  но моя душа!!!

Видях се...как грозно...как блудно пълзя ...

Простенах безмълвно. И сам си простих.

По бузата небръсната се търкулна сълза ...

Прекръстих се тихо и напред продължих ...

 автор: Петранка Милева